афронтирала си

Речник на българския език

1. афронтирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала си е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. афронтирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала си е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. афронтирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала си е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).