афронтирала е

Речник на българския език

1. афронтирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала е е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. афронтирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала е е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. афронтирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

афронтирала е е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).