афронтирал

Речник на българския език

1. афронтирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афронтирал е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. афронтирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

афронтирал е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. афронтирал — мин. деят. св. прич. м. р.

афронтирал е производна форма на афронтирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. афронтирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

афронтирал е производна форма на афронтирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).