афронтира

Речник на българския език

1. афронтира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

афронтира е производна форма на афронтирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. афронтира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

афронтира е производна форма на афронтирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. афронтира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

афронтира е производна форма на афронтирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).