ало

Речник на българския език

а̀ло междуметие (тип 190) редактиране

Значение

междум.
1. В телефонен разговор — възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.
2. Разг. Пренебр. Възглас за привличане на вниманието: хей!, слушай!

Грешни изписвания (1)

  • алу