автогамия

Речник на българския език

автога̀мия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Самооплождане или самоопрашване.

Грешни изписвания (47)

  • автогамеа
  • автогамеъ
  • автогамея
  • автогамиа
  • автогамиъ
  • автугамеа
  • автугамеъ
  • автугамея
  • автугамиа
  • автугамиъ
  • автугамия
  • афтогамеа
  • афтогамеъ
  • афтогамея
  • афтогамиа
  • афтогамиъ
  • афтогамия
  • афтугамеа
  • афтугамеъ
  • афтугамея
  • афтугамиа
  • афтугамиъ
  • афтугамия
  • ъвтогамеа
  • ъвтогамеъ
  • ъвтогамея
  • ъвтогамиа
  • ъвтогамиъ
  • ъвтогамия
  • ъвтугамеа
  • ъвтугамеъ
  • ъвтугамея
  • ъвтугамиа
  • ъвтугамиъ
  • ъвтугамия
  • ъфтогамеа
  • ъфтогамеъ
  • ъфтогамея
  • ъфтогамиа
  • ъфтогамиъ
  • ъфтогамия
  • ъфтугамеа
  • ъфтугамеъ
  • ъфтугамея
  • ъфтугамиа
  • ъфтугамиъ
  • ъфтугамия