Контел

Речник на българския език

1. контел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

контел е производна форма на контя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. контел — мин. деят. несв. прич. м. р.

контел е производна форма на контя (мин. деят. несв. прич. м. р.).