ЕДНОВРЕМЕННОСТ

Речник на българския език

едноврѐменност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • едновременнос
  • едновременнус
  • едновременос
  • едновременус
  • едновреминнос
  • едновреминнус
  • едновреминос
  • едновреминус
  • еднувременнос
  • еднувременнус
  • еднувременос
  • еднувременус
  • еднувреминнос
  • еднувреминнус
  • еднувреминос
  • еднувреминус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-нов-ре-мен-ност
членувано ед-нов-ре-мен-ност-та
мн.ч. ед-нов-ре-мен-нос-ти
членувано ед-нов-ре-мен-нос-ти-те
звателна форма