Високите

Речник на българския език

1. Висо̀ките географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Весокете
  • Весокети
  • Весоките
  • Весокити
  • Високете
  • Високети
  • Високити

2. високите — мн. ч. членувано

високите е производна форма на висок (мн. ч. членувано).