сватба

Речник на българския език

сва̀тба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватба. ___ прил. сватбен, сватбена, сватбено, мн. сватбени. Сватбено тържество. Сватбен подарък.
Сребърна сватба. — Двадесет и пет годишнина от сватбата.
Златна сватба. — Петдесетгодишнина от сватбата.
Сватбено пътешествие._ — Пътуване на младоженците веднага след сватбата.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • сватбъ
  • свадба

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сват-ба
членувано сват-ба-та
мн.ч. сват-би
членувано сват-би-те
звателна форма