винт

вѝнтът, вѝнта, мн. вѝнтове, (два) вѝнта, м.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. Спец. Корабно витло.
същ. умал. вѝнтче, мн. вѝнтчета, ср. (в 1 знач.).
прил. вѝнтов, вѝнтова, вѝнтово, мн. вѝнтови.