Титулен

Речник на българския език

тѝтулен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тѝтулна, тѝтулно, мн. тѝтулни, прил.
Титулна страница. — Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на автора, издателството, името на титулния редактор и др.

Грешни изписвания (3)

  • титолен
  • титолин
  • титулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ти-ту-лен
непълен член ти-тул-ния
пълен член ти-тул-ни-ят
ж. р. ти-тул-на
членувано ти-тул-на-та
ср. р. ти-тул-но
членувано ти-тул-но-то
мн. ч. ти-тул-ни
членувано ти-тул-ни-те