саможертвен

Речник на българския език

саможертвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-жер-т-вен
непълен член са-мо-жер-т-ве-ния
пълен член са-мо-жер-т-ве-ни-ят
ж. р. са-мо-жер-т-ве-на
членувано са-мо-жер-т-ве-на-та
ср. р. са-мо-жер-т-ве-но
членувано са-мо-жер-т-ве-но-то
мн. ч. са-мо-жер-т-ве-ни
членувано са-мо-жер-т-ве-ни-те