ръждив

Речник на българския език

ръждѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ръждива, ръждиво, мн. ръждиви, прил.
1. Който е покрит с ръжда; ръждясал. Ръждив пирон.
2. Който е с цвят на ръжда. Ръждив пуловер.

Грешни изписвания (3)

  • раждив
  • раждиф
  • ръждиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ръж-див
непълен член ръж-ди-вия
пълен член ръж-ди-ви-ят
ж. р. ръж-ди-ва
членувано ръж-ди-ва-та
ср. р. ръж-ди-во
членувано ръж-ди-во-то
мн. ч. ръж-ди-ви
членувано ръж-ди-ви-те

Връзки