родовит

Речник на българския език

родовѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

родовита, родовито, мн. родовити, прил.
1. Който ражда много, който дава много плод; плодовит, плодороден.
2. Който има голям род. Родовит човек.същ. родовитост, родовитостта, ж.

Грешни изписвания (3)

  • родувит
  • рудовит
  • рудувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-до-вит
непълен член ро-до-ви-тия
пълен член ро-до-ви-ти-ят
ж. р. ро-до-ви-та
членувано ро-до-ви-та-та
ср. р. ро-до-ви-то
членувано ро-до-ви-то-то
мн. ч. ро-до-ви-ти
членувано ро-до-ви-ти-те