пурпур

Речник на българския език

пу̀рпур съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Тъмно- или яркочервен цвят.прил. пурпурен, пурпурна, пурпурно, мн. пурпурни. Пурпурна мантия.

Грешни изписвания (1)

  • пурпор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пур-пур
непълен член пур-пу-ра
пълен член пур-пу-рът
мн.ч. пур-пу-ри
членувано пур-пу-ри-те
бройна форма пур-пу-ра
звателна форма