прехващал

Речник на българския език

1. прехващал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехващал е производна форма на прехващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прехващал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прехващал е производна форма на прехващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прехващал — мин. деят. св. прич. м. р.

прехващал е производна форма на прехващам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прехващал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прехващал е производна форма на прехващам (мин. деят. несв. прич. м. р.).