нади

Речник на българския език

1. нади — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нади е производна форма на надя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нади — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нади е производна форма на надя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нади — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нади е производна форма на надя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нади — повелително наклонение, ед. ч.

нади е производна форма на надя (повелително наклонение, ед. ч.).