карамел

Речник на българския език

карамѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. карамѐли, (два) карамѐла, м.
1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбони и в сладкиши.
2. Бонбони от тази маса с пълнеж.

Грешни изписвания (3)

  • каръмел
  • кърамел
  • къръмел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ра-мел
непълен член ка-ра-ме-ла
пълен член ка-ра-ме-лът
мн.ч. ка-ра-ме-ли
членувано ка-ра-ме-ли-те
бройна форма ка-ра-ме-ла
звателна форма