ПОИЗВЕТРЯЛ

Речник на българския език

1. поизветрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизветрял е производна форма на поизветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизветрял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизветрял е производна форма на поизветрея (мин. деят. св. прич. м. р.).