ПОИЗБЕЛЯЛ

Речник на българския език

1. поизбелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелял е производна форма на поизбелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизбелял е производна форма на поизбелея (мин. деят. св. прич. м. р.).