ПОГОРЯЛ

Речник на българския език

1. погорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погорял е производна форма на погоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погорял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погорял е производна форма на погоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погорял — мин. деят. св. прич. м. р.

погорял е производна форма на погоря (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. погорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

погорял е производна форма на погоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).