ПОВИЛНЯЛ

Речник на българския език

1. повилнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнял е производна форма на повилнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повилнял — мин. деят. св. прич. м. р.

повилнял е производна форма на повилнея (мин. деят. св. прич. м. р.).