ПЛОДНИК

Речник на българския език

пло̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пло̀дници, (два) пло̀дника, м. Част от цвят на растение, в която се развиват семената.

Грешни изписвания (1)

  • плоднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плод-ник
непълен член плод-ни-ка
пълен член плод-ни-кът
мн.ч. плод-ни-ци
членувано плод-ни-ци-те
бройна форма плод-ни-ка
звателна форма