ПЛЕШИВОСТ

Речник на българския език

плешѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Плешивостта бе или естествена или изкуствена. Между източните народи, е имало обичай да си режат косите, или да си бръснат главите, като знак на жалеене, при смъртта на някой роднина — Йов 1:20; Ер. 16:6. Това е било забранено на израилтяните, понеже е един Езически обичай — Вт. 14:1. Естествената плешивост, се е гледала с презрение, защото е създавала подозрение за проказа. Децата във Ветил, викаха след Елисей: "Качи се плешиве" — 4Цар. 2:23. Когато те показваха чрез този епитет, голямо презрение към него като Господен пророк, вероятно се присмиваха в същото време и на чудесното Илиево възнесение.

Грешни изписвания (7)

  • плешивуст
  • плишивост
  • плишивуст
  • плешивос
  • плешивус
  • плишивос
  • плишивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-ши-вост
членувано пле-ши-вост-та
мн.ч. пле-ши-вос-ти
членувано пле-ши-вос-ти-те
звателна форма