плѐнник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. плѐнници, м.
1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта.
3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете.
прил. плѐннически, плѐнническа, плѐнническо, мн. плѐннически. Пленнически живот.
1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта.
3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете.
прил. плѐннически, плѐнническа, плѐнническо, мн. плѐннически. Пленнически живот.
Грешни изписвания (3)
- пленек
- пленик
- пленнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | плен-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | плен-ни-ка | |
| пълен член | плен-ни-кът | |
| мн.ч. | плен-ни-ци | |
| членувано | плен-ни-ци-те | |
| бройна форма | плен-ни-ци | |
| звателна форма | плен-ни-ко | |