ПЛЕМЕ

Речник на българския език

плѐме съществително име, среден род (тип 69) редактиране

Значение

мн. племена̀, ср.
1. В докласовото общество — обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. Славянски племена.
2. Прен. Народ, народност. Българското племе.
3. Прен. Група хора, обединени от общи качества или дейност. Юнашко племе. Разбойническо племе.
прил. плѐменен, плѐменна, плѐменно, мн. плѐменни. Племенен бит. Племенен съюз.

Грешни изписвания (1)

  • племи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-ме
членувано пле-ме-то
мн.ч. пле-ме-на
членувано пле-ме-на-та