ПЛЕЙМЕЙКЪР

Речник на българския език

плеймѐйкър съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. плеймѐйкъри, м. В колективните спортове — играч от центъра, който организира нападението и защитата; разпределител.

Грешни изписвания (3)

  • плеймейкар
  • плиймейкар
  • плиймейкър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плей-мей-кър
непълен член плей-мей-къ-ра
пълен член плей-мей-къ-рът
мн.ч. плей-мей-къ-ри
членувано плей-мей-къ-ри-те
бройна форма плей-мей-къ-ра
звателна форма