ПЛЕБС

Речник на българския език

плебс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

плѐбсът, плѐбса, само ед., м. Плебеи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плебс
непълен член плеб-са
пълен член плеб-сът
мн.ч. плеб-си
членувано плеб-си-те
бройна форма плеб-са
звателна форма