плач
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
плачъ̀т, плача̀, мн. плачовѐ, (два) пла̀ча, м.
1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач.
2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.
1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач.
2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.