ПЛАЦЕНТА

Речник на българския език

плацѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. плацѐнти, ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на зародиша до раждането.
прил. плацѐнтен, плацѐнтна, плацѐнтно, мн. плацѐнтни.

Грешни изписвания (3)

  • плацентъ
  • плъцента
  • плъцентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-цен-та
членувано пла-цен-та-та
мн.ч. пла-цен-ти
членувано пла-цен-ти-те
звателна форма