ПЛАТ

Речник на българския език

плат съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

платъ̀т, плата̀, мн. платовѐ, (два) пла̀та, м. Тъкана материя, от която се шият дрехи. Памучен плат. Магазин за платове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плат
непълен член пла-та
пълен член пла-тът
мн.ч. пла-то-ве
членувано пла-то-ве-те
бройна форма пла-та
звателна форма