ПЛАСТИЧЕН

Речник на българския език

пластѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пластѝчна, пластѝчно, мн. пластѝчни, прил.
1. Гъвкав, грациозен, който не съдържа резки преходи. Пластични движения.
2. Който има красива и гъвкава форма. Пластичен израз.
3. Който се отнася до пластика (в 1 знач.). Пластични изкуства.
4. Който се поддава на деформации, без да се чупи. Пластични материали.
5. Който е свързан с хирургическа намеса за присаждане на кожа и подкожни тъкани. Пластична операция.
същ. пластѝчност, пластичността̀, ж. (в 1, 2 и 4 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • пластичин
  • плъстичен
  • плъстичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плас-ти-чен
непълен член плас-тич-ния
пълен член плас-тич-ни-ят
ж. р. плас-тич-на
членувано плас-тич-на-та
ср. р. плас-тич-но
членувано плас-тич-но-то
мн. ч. плас-тич-ни
членувано плас-тич-ни-те