ПЛАНЬОРКА

Речник на българския език

планьорка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ньор-ка
членувано пла-ньор-ка-та
мн.ч. пла-ньор-ки
членувано пла-ньор-ки-те
звателна форма