ПЛАНШЕТ

Речник на българския език

планшѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. планшѐти, (два) планшѐта, м.
1. Плоска чанта за носене на карта или план.
2. Дъска или картон, върху които се закрепва карта или хартия за нанасяне на план. Отбеляза върху планшета находището.

Грешни изписвания (1)

  • плъншет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-шет
непълен член план-ше-та
пълен член план-ше-тът
мн.ч. план-ше-ти
членувано план-ше-ти-те
бройна форма план-ше-та
звателна форма