ПЛАНКА

Речник на българския език

пла̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • планкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план-ка
членувано план-ка-та
мн.ч. план-ки
членувано план-ки-те
звателна форма