ПЛАНИНАРСТВО

Речник на българския език

планина̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • планенарство
  • планенарству
  • планинарству
  • плъненарство
  • плъненарству
  • плънинарство
  • плънинарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-нар-с-т-во
членувано пла-ни-нар-с-т-во-то
мн.ч. пла-ни-нар-с-т-ва
членувано пла-ни-нар-с-т-ва-та