ПЛАНИНАР

Речник на българския език

планина̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

планина̀рят, планина̀ря, мн. планина̀ри, м. Турист, който обича да ходи в планината.
прил. планина̀рски, планина̀рска, планина̀рско, мн. планина̀рски. Планинарска песен.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • планенар
  • плъненар
  • плънинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ни-нар
непълен член пла-ни-на-ря
пълен член пла-ни-на-рят
мн.ч. пла-ни-на-ри
членувано пла-ни-на-ри-те
бройна форма пла-ни-на-ри
звателна форма пла-ни-на-рю