ПЛАНЕТЕН

Речник на българския език

планѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • планетин
  • плънетен
  • плънетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-не-тен
непълен член пла-нет-ния
пълен член пла-нет-ни-ят
ж. р. пла-нет-на
членувано пла-нет-на-та
ср. р. пла-нет-но
членувано пла-нет-но-то
мн. ч. пла-нет-ни
членувано пла-нет-ни-те