ПЛАНЕР

Речник на българския език

пла̀нер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пла̀нери, (два) пла̀нера, м. Безмоторен самолет.

Грешни изписвания (1)

  • планир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-нер
непълен член пла-не-ра
пълен член пла-не-рът
мн.ч. пла-не-ри
членувано пла-не-ри-те
бройна форма пла-не-ра
звателна форма