ПЛАН

Речник на българския език

план съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

пла̀нът, пла̀на, мн. пла̀нове, (два) пла̀на, м.
1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда.
2. Предварително обмислен ред за извършване на нещо, срок за изпълнението му. План за действие. Календарен план.
3. Кратко набелязване на съдържанието на нещо. План на изказване. План на роман. План конспект.
4. Място, разположение на някакъв обект в перспектива. На преден план художникът е изобразил женско тяло.
5. Мащаб на изображение на нещо. Операторът показваше в едър план лицето ѝ.
6. Начин на разглеждане на нещо; гледна точка, аспект. В теоретичен план.
На втори/заден план. — На второстепенно по важност място.
На първи/преден план. — На първостепенно по важност място.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. план
непълен член пла-на
пълен член пла-нът
мн.ч. пла-но-ве
членувано пла-но-ве-те
бройна форма пла-на
звателна форма