ПЛАКАТЕН

Речник на българския език

плака̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

плака̀тна, плака̀тно, мн. плака̀тни, прил.
1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис.
2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Плакатна поезия.

Грешни изписвания (3)

  • плакатин
  • плъкатен
  • плъкатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-ка-тен
непълен член пла-кат-ния
пълен член пла-кат-ни-ят
ж. р. пла-кат-на
членувано пла-кат-на-та
ср. р. пла-кат-но
членувано пла-кат-но-то
мн. ч. пла-кат-ни
членувано пла-кат-ни-те