ПЛАВАНЕ

Речник на българския език

пла̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. пла̀вания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.

Грешни изписвания (3)

  • плавани
  • плавъне
  • плавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ва-не
членувано пла-ва-не-то
мн.ч. пла-ва-ния
членувано пла-ва-ни-я-та