ПИЩЯЛ

Речник на българския език

1. пищя̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пищя̀ли, (два) пищя̀ла, м. По-дебелата кост на крака от глезена до коляното.

Грешни изписвания (3)

  • пештял
  • пещял
  • пиштял

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-щял
непълен член пи-щя-ла
пълен член пи-щя-лът
мн.ч. пи-щя-ли
членувано пи-щя-ли-те
бройна форма пи-щя-ла
звателна форма —

2. пищял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пищял е производна форма на пищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пищял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пищял е производна форма на пищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пищял — мин. деят. св. прич. м. р.

пищял е производна форма на пищя (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. пищял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пищял е производна форма на пищя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки