ПИРУЕТ

Речник на българския език

пируѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пируѐти, (два) пируѐта, м.
1. Спец. Завъртане на тялото в кръг на върха на единия крак при танцуване.
2. Прен. Разг. Извъртане, отмятане, сложна комбинация.

Грешни изписвания (3)

  • пероет
  • перует
  • пироет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ру-ет
непълен член пи-ру-е-та
пълен член пи-ру-е-тът
мн.ч. пи-ру-е-ти
членувано пи-ру-е-ти-те
бройна форма пи-ру-е-та
звателна форма