ПИПОН

Речник на българския език

пипо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. пипо̀ни, (два) пипо̀на, м. Диал. Пъпеш.

Грешни изписвания (1)

  • пепон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-пон
непълен член пи-по-на
пълен член пи-по-нът
мн.ч. пи-по-ни
членувано пи-по-ни-те
бройна форма пи-по-ни
звателна форма пи-по-не

Връзки