1.
пипа̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. пипала̀, ср.
1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод.
2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети.
3. Прен. Обикн. мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.
1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод.
2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети.
3. Прен. Обикн. мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.
Грешни изписвания (3)
- пепало
- пепалу
- пипалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пи-па-ло | |
|---|---|---|
| членувано | пи-па-ло-то | |
| мн.ч. | пи-па-ла | |
| членувано | пи-па-ла-та |
2. пипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
пипало е производна форма на пипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. пипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
пипало е производна форма на пипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. пипало — мин. деят. св. прич. ср. р.
пипало е производна форма на пипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
5. пипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
пипало е производна форма на пипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).