ПИОНКА

Речник на българския език

пио̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пио̀нки, ж.
1. Шахматна фигура — пешка.
2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредихме всички пионки и започнахме да играем на “Не се сърди, човече”.
3. Прен. Безволев човек, който е използван за някаква работа от другите.

Грешни изписвания (3)

  • пеонка
  • пеонкъ
  • пионкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-он-ка
членувано пи-он-ка-та
мн.ч. пи-он-ки
членувано пи-он-ки-те
звателна форма