ПИНГВИН

Речник на българския език

пингвѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пингвѝни, (два) пингвѝна, м. Водоплаваща птица с къси криле и крака, която има черно-бяла окраска, обитава Антарктида и не умее да лети.

Грешни изписвания (1)

  • пенгвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пин-г-вин
непълен член пин-г-ви-на
пълен член пин-г-ви-нът
мн.ч. пин-г-ви-ни
членувано пин-г-ви-ни-те
бройна форма пин-г-ви-на
звателна форма