ПИЛОТАЖ

Речник на българския език

пилота̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изкуството да се управлява летателен апарат или състезателен автомобил. Демонстрация на висш пилотаж.

Грешни изписвания (4)

  • пелоташ
  • пелуташ
  • пилоташ
  • пилуташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ло-таж
непълен член пи-ло-та-жа
пълен член пи-ло-та-жът
мн.ч. пи-ло-та-жи
членувано пи-ло-та-жи-те
бройна форма пи-ло-та-жа
звателна форма